Как ли аз те заобичах?
Защо ли ти мен не ?
Нима не можеш да ме видиш 
как към теб протягам днес ръце?
Защо приятели да бъдем можем, 
но по-дълбоки чувства не ще да споделим,
а само един на друг в очите да се взираме
лице в лице, когато пак стоим.
Така за мен е много трудно?
Не мога да ти кажа как боли?
За тебе само мисле и сълзи текат,
думи не продумвам, но душата ми болезнено крещи.
Питам се защо така се получава?
Нима не съм достатъчно добра?
Нима го заслужавам щом те видя
и веднага да се появява поредната сълза?
Знам, приятелството ще остане,
нищо, че други чувства ме горят
и с всеки поглед, във всеки миг
очите ми за тебе ще блестят.
Всяка моя хубава усмивка,
без да се замисля, на тебе я дарявам,
че помня колко много ти харесаха
и сините очи, и усмивката, с която си оставам.