Нещо в мен се пробуди...

.
.
.
.
Душата ми надалеко търси и скита,
след препядствия тежки надолу полита,
по вятъра силен дълго се носи,
любов и надежда от другите проси.

Среща други бездомни души
прогонени от харските фалш и лъжи.
Любовта, търсят и те на далече,
която някой "вечна" нарече.

Личи ли, кажете, мойта тъга
породена отдавна от чужди слова.
Дай, приятелю, да бъдем добри
и да носим щастие в наште очи.

От дълбоката бездна пак ме спаси,
към мене отново ръка протегни,
а аз тази ръка силно ще хвана
и като приятел верен до теб ще застана.


Нещо в мен се пробуди... не е нещо, с което да се похваля, но написах нещо отново. =)