Искам думи две през алените устни
да топлят сетивата в нощите студени, късни
и между нас да запалим огън свят,
заря да бъде в задушаващия мрак.
Допир на коприна в бледата мъгла
да бъде върху рамото ми твоята ръка,
за нова нежност на забравените мисли
и нужда от любов в погледите чисти.
Слънце в летен ден да носят ни очите
и свобода, в живота на затворник, от стените,
вкаран в клетка без капчицата жал,
за да му дариш прозорче кум живота бял.
Дъжд във есента, при падането на листата
да бъде мостът ни на кръстопътя на съдбата
и да избягаме от острите секири
подготвени от тези, дето нямат си кумири.
Тялото ти да ме топли в зимна нощ,
да бъде вторият живот от любовната ни мощ,
огнище да бъде, палено от топлата ни страст
с гръб към тези желаещи ни мъст.
Нека леда жесток да запази и да отрази
по телатани любовните следи
и белезите от целувки парещи, горещи,
и восъкът стопен  на запалените свещи.