Приятелството се измерва не в години,
не с думи, не и във дела.
Приятелите се печелят и се губят –
приятелство се мери с вечността.

Две чаши джин със лед и тоник,
с море пред изгрев рано сутринта.
Отпивам бавно, гледам си часовника,
до мен е седнала самата самота.

А времето тече по стръмни улици,
които вливат се в живот-море.
Съдбата чака като тротоарна блудница,
а слънцето едва започва да пече.

Две чаши, празни, с дъх на тоник.
Море, огрято като слънчева сълза.
Аз плащам. Ставам. Хвърлям си часовника
на спомена, а той го слага на ръка.

Приятелството се измерва не с години,
не помни думи, не вини дела.
Печелиш трудно, а пък колко лесно губиш
Приятелство, което трае с вечността.