Пека чушки на балкона.Слънцето пече мене.Седнала съм на малкото столче Найденчо(така се казва ,щото си го намерих) ,...
...имам си всичко- чувал червен пипер ,чушкопек ,престилка , и куче Буба да ми се мота в тенджерите. Едно ми е есенно ,лютеничено и консервено. Пенсиите от съседната тераса ,след като се спукаха да надничат ,да видят какво става ,ядосано тръшнаха врата на терасата си и се скриха в кухнята си. Вятърът е северен ,благоприятен да напълни терасата им с облаци чушкена миризма...Хак им е!!!
Пека чушки на балкона и като една Жулиета си мечтая...Щото тези дни срещнах едно старо гадже ,че може да ми се обади...Пък аз ще му кажа...и той ще ми отвърне...и после аз...Разни такива мечти ,де...и надавам ухо към вътре...
Телефонът звъни. Мятам се (той е.!..)към него...Добре модулиран мъжки глас ме пита имаме ли копчета са парашутни гащи. Отговарям ,че сме ги привършили ,но като получим ,ще му ги заврем еди къде си...И пак пека чушки и мечтая...Пак се звъни...пак тичам с престилката. Същият глас ме пита колко метра ми е телефонният кабел (?!?)...Щото, ако бил достатъчно дълъг ,да съм се била обесела на него...Този път го съветвам да осъществи сексуален контакт сам със себе си...Пека чушки и мечтая...Звъни се отново ,пак тичам...Гласът ме пита дали телефонът ми е преносим и ако е ,що не съм излезела с него на терасата да скоча оттам...Преминавам в кресчендо и пожелавам сексуално добруване на майка му ,баба му и въобще цялата му рода...И пак пека чушки и мечтая за оня субект от мъжки пол ,който...Звъни се. Побеснявам. С два тарзански скока съм до телефона ,грабвам го и изревавам в слушалката:
"ИДИОТ!"...Насреща чувам гласа ,който мечтая цял следобед...в обидено .раздразнена октава...Успявам някак да смутолевя: "От Достоевски...".....
Не ,не им е лесно на съвременните Жулиети.....