Когато за последно се огледа
лика си не съзря, ала видя
един кораб, една вълна, една мечта,
една позната мисъл пак те сполетя.
А знаеше, че се срещнахме веднъж,
ала не помнешя къде или кога.
Тогаз погледна ме в очите и запита
истина ли е това или шега.
Не съм ли аз, която ти
в съня си виждаше преди?
А времето в главата ти лети
и бързо спомена за мен изтри.
В огледалото се пак оглеждаш ти,
но безцелно за себе си се взираш.
Мислиш си, че гледаш своите очи,
а все моя образ ти намираш.
Не съм ли аз, която ти
във себе си потърси и откри?
Не съм ли аз, с която ти
обсеби своите мисли и мечти?
И ще остана аз в душата ти
докато в нея огън може да гори.
                                                    Нина Ванчева