Следвам сляпо следите на Нощта,
търся дома й да бъда там гост.
Просяк показва ми пътя с ръка,
но трябва да мина по проклетия мост.
Не мога. Измъчва ме страх
от далечния блясък на тази вода
и слабите стонове от тихия глас,
безпощадно забиващи се в мойта глава.
Сираци ме гонят на там
искат да следвам следите
от леките нозе и искам да питам
как да погледна на Нощта в очите.
Още я следвам горката
през пътеки пусти и криви.
Сега ще я хвана,протягам ръката,
но за мен се спускат безбрай самодиви.
Отново отварям очи-
навън все още е тъмно.
Не са пропяли първи петли,
но ще ги чакам в леглото си тъжно.