Какво е тишината без шума
на лешникови храсти в есента
и на бодлива драка,
потракваща със свойте кастанети,
край плискащ сълзи малък водопад,
прикрил се зад скали, обрасли
с лилавите очи на сто треви,
напомнящи за октопод,
заспал от чуруликането врабчо.

Какво сме ние живите
без мъртвите,
без синята омара на спомени и нощи
от антрацита на тъгата изтъкани...