И все към тебе устремена вървях-
моят единствен сън неживян.
Загледана към образа ти бях,
а в тебе-идеалът ми събран.

Събрах се кратко в стихове
нали днес още те нямам,
разпръсната на широко в думи
все така към тебе гледам.

И се губя накратко в мисли,
пропадам в собствени спомени,
кратка, вперила към тебе взор
и към мигове самотно загубени.