Незнам дали сте чели "Престъпление и наказание" от Достоевски, но аз преди няколко дни приключих с тази книга слад като се бавих с нея близо месец. Но сега, когато вече прочетох книгата, усещам, че съм попаднала в някаква дупка. Като се замисля, може би учителят ми по литература е прав, че човек с по-лабилна психика може да полудее като прочете книгата (макар, че аз съвсем не се смятам за такъв човек). И в последните дни, още като бях стигнала малко след извършването на престъплението, взех да се хващам да размишляшам точно като главния герой Расколников. Той мисли за самото престъпление и обмисля всяка дума, всеки жест на околните, за да разбере дали някой знае за това, което е извършил. Аз не съм направила нищо нередно, но от няколко седмици постояно анализирам поведението моите приятели и съученици, защото ме тормози една ужасна, за мен, мисъл. Мисъл, от която ми се изправя косата. Дали наистина са ми приятели, имам ли приятели или аз съм социален аутсайдер, защото напоследък често ми се случва да съм много самотна ( а аз мразя самотата). И седя и си мисля, но мисля точно както си мислеше Расколников в книгата. Ами да те никога на ми званят, този или онзи, с който уж сме се разбирали, ся нещо не ми говори, пък и никой не ми пише, дали не съм казала или направила нещо лошо, което да ги е раздразнило или ядосало, ама аз не съм и такъв човек, обичам хората и обичам да говоря и попринцип да общувам, и да излизам... ами пък те дали са ми прятели щом на мен все ми е зле и се чувствам изолирана. А след малко си мисля как може да ми дойдат на главата такива глупости. Ами като се замисля то и тази приятелка не е излизала и онази също, а ние си имаме и доверие, много си споделяме и винаги можем да разчитаме помежду си, а то и еди-коя си приятелка - тя тогава е учила, а пък другата е гледала брат си.... абе как може да ми хрумнат такива простотии. А после пак се сещам - е да ама то те си говорят една с друга, а с мен вече не и онази каза еди-какво си и те направиха така, а аз пак не бях там, щото те пак не ми се обадиха и то това пак стана така.... И се чувствам съвсем полудяла и седя така в един транс и си мисля, ама си мисля точно като Разколников в "Престъпление и наказание" и както той в книгата така и аз все анализирам кой какво направил и какво казал. =(  Ами може би полудях от тази книга. И както героят ту искам да съм с хора, за да не съм сама, а след малко пък искам да съм сама, за да си мисля... =(   А иначе книгата ми хареса, може доста време да я четох, ама то беше, за да вникна в творбата и то от тва вникване ся нещо не съм много в ред =(

Не я мисли сега книгата, а я разгърни след известно време, т.е. няколко години. Тогава всичко ще ти дойде на мястото.
Ако толкова държиш на руската класика, сега ти е по-скоро времето за Толстой и Каренина.
Поздрави,

Благодаря за съвета. А книгата прочетох и защото ни искат в училище да я прочетен :)

Знам , че Велев я иска, и аз не бях на себе си като я прочетох.....четох я дълго - да, накрая се разтреперих... Е, не съм луда /все още/ ;) Струва си да се прочете - да, то това е и целта - да се замислим за нас си, за нашия смисъл и т.н. НО не мисли глупости, които после може да се окажат грешни ;)

Аз не мисля глупости... много

ее....не това исках да кажа....смисъл...абе , живей си живота пък другото....приятели, роднини - те на моменти са много относителни... (но е хубаво все пак) да се замисляме за истинските неща в живота ни, нали? добре е да анализираме от време на време себе си, за да се намерим...тъй че, може би добре правиш.../и аз така правя ;) /

понякога.... ;)

понякога.... ;)