Блогрол
Постинг
09.09.2009 21:44 -
...изповедта на една сянка...
Мечтаех....
Мечтаех да не съм сама. Мечтаех да не ме страх от самотата.... Но останах само с нея
Отблъснах всички, които са били близо до мен. Защо?
Не знам.
Не съм го искала... Аз имах нужда от тях, не исках да оставам без тях. Самотата ме разяждаше. Имах нужда от тях за да се чувствам жива. Обичах ги за това. Обичах ги защото бяха добри. Защо тогава се постарах да ме оставят?
Не знам.
Страхувах се от тях...... Страхувах се, че ще ме разбият на парчета.... отново.... и пак ще съм сама. Не можех да го позволя. Някога бях добра, но и много доверчива. Хората ме нараниха...... Защо нараняваш този, който е добър с теб?
Не знам.
От страх...?
Аз не исках да рискувам да ме наранят.... за това не позволих да се доближат.... Отблъснах ги, а страдах от това! Защо тогава го направих?
Не знам. Но ако аз не знам..... кой ще знае???
А исках да се обърна и да съм с тях.... но този страх ме спря...
А мечтаех да не ме е страх да съм щастлива... А защо не бях...?
Защото аз така избрах!
Защо?
Нямах сили да не ме е страх.......
Това прошепна сянката на огледалото и отлетя. Това бе сянката останала от най-тъжната душа.
Защо?
Защото се страхуваше от най-хубавите чувства.... Така отлетя най-тъжната душа, към място, където не може вече да почувства......
Мечтаех да не съм сама. Мечтаех да не ме страх от самотата.... Но останах само с нея
Отблъснах всички, които са били близо до мен. Защо?
Не знам.
Не съм го искала... Аз имах нужда от тях, не исках да оставам без тях. Самотата ме разяждаше. Имах нужда от тях за да се чувствам жива. Обичах ги за това. Обичах ги защото бяха добри. Защо тогава се постарах да ме оставят?
Не знам.
Страхувах се от тях...... Страхувах се, че ще ме разбият на парчета.... отново.... и пак ще съм сама. Не можех да го позволя. Някога бях добра, но и много доверчива. Хората ме нараниха...... Защо нараняваш този, който е добър с теб?
Не знам.
От страх...?
Аз не исках да рискувам да ме наранят.... за това не позволих да се доближат.... Отблъснах ги, а страдах от това! Защо тогава го направих?
Не знам. Но ако аз не знам..... кой ще знае???
А исках да се обърна и да съм с тях.... но този страх ме спря...
А мечтаех да не ме е страх да съм щастлива... А защо не бях...?
Защото аз така избрах!
Защо?
Нямах сили да не ме е страх.......
Това прошепна сянката на огледалото и отлетя. Това бе сянката останала от най-тъжната душа.
Защо?
Защото се страхуваше от най-хубавите чувства.... Така отлетя най-тъжната душа, към място, където не може вече да почувства......
Няма коментари
