Забравена, от всичк забравена,
набързо от живота измамена.
Шанса с лека ръка
пропиляла просто така.
По стръмното бързо се спускам,
усмивки, равнодушно, пропускам.
Пропускам незнайно защо,
пропускам ги сякаш са зло.
Стремглаво от другите бягам,
без да знам, към дъното падам.
Летя към безумния мрак
без спомен за някакъв враг.
В омраза крайна затъвам
и роб на себе си ставам
сред блато от смели лъжи,
видяни само в моите очи.
Мразя я мойта душа,
умираща в страшна тъга.
Мразя, че пак съм сама,
но сама съм и сама ще умра.