.
.

Вървейки пак на кръстопът се спирам,
че не води ме към тебе никоя пътека
и ето, пак на кръстопът умирам,
търсейки към сърцето ти пролука.

Но няма смърт в безсмъртието на любовта
и знам, как утре, след изгрева ще се родя,
ще те търся в слънчевата светлина
за да ме сгрееш с капка топлина.

Дори и да затвориш пред лицето ми вратата,
отново ще почукам и ще постоя,
а после, ръка за ръка със самотата
ще се обърна и по пътя си ще продължа.

Знам, че отново пред прага ти ще се завръщам
може би дори милиони пъти
и към теб главата си назад аз ще извръщам
докато някой към сърцето ти не ме упъти.

                                                                                                                    05.11.2007